Редакционен съвет

Чл.-кор. Александър Григоров Костов получава магистърската си степен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторска степен от Българската академия на науките.  От 1984 г. работи в Института по балканистика при БАН, негов директор (2010 – 2018) – днес Институт по балканистика с Център по тракология. Професор и доктор на науките (1914).

От 2018 г. е председател на Научния съвет на Института и член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му интереси са в областта на новата и най-новата история на Балканите – стопанска и социална история, история на технологиите и история на науката, международни отношения. От 2015 г. е президент на Международната асоциация за изследване на Югоизточна Европа (AIESEE).  През 2019 г. е избран за член-кореспондент на Международната академия по история на науката – Париж.

Чл.-кор. Атанас Марков Семов е професор по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, доктор по право на ЕС и доктор на юридическите науки. Носител на отличието „Катедра „Жан Моне“ на ЕС“ за научните си изследвания относно съдебната система на ЕС. От 2018 г. е съдия в Конституционния съд. Автор e на 15 научни монографии, 32 учебника или учебни помагала, над 60 студии и над 80 научни статии, съставител и редактор на над 30 научни сборника, организатор на 12 международни научни конференции. Научното му творчество и преподавателската му дейност имат основен принос за създаването на самостоятелно направление в юридическата наука – „Право на ЕС“. Има много активна обществена дейност в утвърждаване на приоритетната роля на образованието и науката, в подкрепа на БАН и в защита на патриотичното образование и опазването на книжовния български език.

Акад. Владимир Пантелеев Зарев е завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1976 г. работи в елитното списание за българска и преводна литература „Съвременник“, от 1988 г. е негов главен редактор, през 2022 г. е избран за академик на БАН. Владимир Зарев е писател, има издадени 22 книги. Дванадесет от тях са романи, между които: трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“  (по нея е заснет един от най-гледаните тв сериали „Дървото на живота“), „Разруха“, „Светове“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“. Негови произведения са преведени в Германия, САЩ, СССР и Русия, Австрия, Чехия, Турция, Унгария, Полша, Сърбия, Хърватия, Албания, Македония. Носител е на националните литературни награди: „Иван Вазов“, „Елин Пелин“, „Михалаки Георгиев“, „Стоян Михайловски“, „Паисий Хилендарски“ (най-голямата държавна награда за изкуство). През 2000 г. е награден с орден „Стара планина“, първа степен.

Акад. Георги Любенов Минчев е композитор, завършил Българската държавна консерватория. Учил в Москва, САЩ, Англия и Франция. До 2000 г. е заемал длъжността „Музикален директор и главен художествен ръководител на БНР“. Много години е бил секретар, заместник-председател и главен секретар на Съюза на българските композитори (https://georgiminchev.com/). Удостоен е с Европейската награда „Лоренцо Великолепният“ на Международната академия „Медичи“ във Флоренция и му е присъдено званието „Почeтен сенатор на Академията“. Носител е на наградата „Златното петолиние“ на Съюза на българските композитори, на Голямата награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио за цялостен принос и на „Златен век“ – най-високото отличие на Министерството на културата. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на София“.

Акад. Димитър Велков Димитров е професор и доктор на социологическите науки. През 2018 г. е избран за академик на БАН. Председател е на Отделението по хуманитарни и обществени науки на БАН. Работи в областта на теорията и методиката на емпиричните социологически изследвания, социология на труда, социология на конфликта, социология на властта и политиката. Автор е на 13 монографии и над сто научни публикации в авторитетни издания в страната и чужбина. Преподавал е в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, УНСС, ВУСИ, НБУ, ВСУ. Бил е гост-професор по социология на труда в Университета в Клермон Феран – Франция. Създател и главен координатор е на Националната академична мрежа и е председател на нейния Консултативен съвет. Член е на Международната социологическа асоциация и Международната социологическа асоциация на френскоговорящите социолози.

Чл.-кор. Евдокия Александрова Пашева е молекулярен биолог, доктор на биологическите науки. От 1980 г. работи в Института по органична химия, а от 1983 г. в Института по молекулярна биология при БАН, главен научен секретар на БАН (2012 – 2017), заместник-председател на БАН от 2021 г. Член е на Управителния съвет на European Science Foundation (ESF), на Scientific Board of the International Basic Sciences Program (IBSP) of UNESCO и на Нацоналния съвет към UNESCO. Била е поканен лектор в Института „Curie“, Париж, поканен професор в Университета в Нант, Франция и в Университета Joseph Fourier, Гренобъл. Носител е на отличителния знак „Заслуги към БАН“ и Почетен знак „Проф. Марин Дринов“ на лента. Ръководител е на редица международни и национални научни проекти. Нейните научни интереси и области на компетентност са молекулярна и клетъчна биология, репарация и репликация на ДНК, епигенетичен контрол, ремоделиране на хроматина, канцерогенеза, туморни маркери и антитуморни агенти, клетъчни сигнални пътища и механизми, ДНК/белтък взаимодействия.

Чл.-кор. Евелина Павлова Славчева e професор и доктор на химическите науки, член-кореспондент на Българската академия на науките от 2021 г. Изявен учен в областта на електрохимията и електрохимичното материалознание с пионерни разработки по водородни електрохимични технологии и системи. Научните ѝ интереси включват още електрокатализ, корозия и защита от корозия, както и приложения на електрохимията в областта на медицината и сензориката. Специализирала е във Великобритания и Германия. 
Директор е на Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“  от 2015 г., а от 2018 г. ръководи Център за компетентност „ХИТМОБИЛ“, обединяващ 10 научни организации. Председател е на Общото събрание на БАН от 2016 г.
 

Акад. Иван Йорданов Димитров – Гранитски е завършил  журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1979). Иван Гранитски е създател на издателство „Захарий Стоянов” (1997), главен редактор на списание „Везни“, което излиза от 1996 г., директор на издателство „Гео Милев“ от 2005 г. и председател на Международна фондация „Гео Милев“. Проф. д-р на философските науки.

През 2024 г. е избран за академик на БАН. Иван Гранитски е писател, има издадени над 50 книги – поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: „Съзерцания“, „Отражения“, „Краят на кръга“, „Гео Милев и трагиката на националната съдба“, „Гласът на тишината“,  „Мигновения“, „Идеи, образи и символи“, „Времето на светлината и властта на мрака“, „Енергията на българския дух“, „Душата на образа“, както и съвместни книги с проф. Иван Маразов – „Залмоксис“, „Тракийският конник“, „Пътят на душите“, „Гибелта на Троя“, „Орфей“ и „Аполон“.

Има преведени творби на руски, чешки, полски, сръбски, английски и немски език. Носител е на множество литературни награди, между които „Иван Вазов“, „Хр. Г. Данов“, „Гео Милев“, „Пеньо Пенев“ и др., както и на „Златен век – звезда“ – Министерство на културата и Почетен знак на президента на Република България.

Акад. Иван Стефанов Загорчев е доктор на геолого-минералогическите науки (1987), професор (1992), заместник-директор на Геологическия институт,  завеждащ секция „Геотектоника и регионална геология“ (2004 – 2010), председател на Научния съвет (от 2015 г.). Главен редактор на сп. Geologica Balcanica (1990 – 2008) и член на редколегиите на много български и чуждестранни научни списания и монографии. Автор е на повече от 350 научни труда и 60 научнопопулярни статии. Главните му научни приноси са в областта на регионалната геология на Балканския полуостров: стратиграфия, тектоника (включително неотектоника и сеизмотектоника), петрология и геохронология.

Акад. Иван Георгиев Иванов е молекулярен биолог, професор, доктор на биологическите науки. Завършва органична химия в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, работи в Института по органична химия при БАН, след което продължава научната си кариера в Института по молекулярна биология (ИМБ). Бил е дългогодишен ръководител на секция „Регулация на генната активност“, зам.-директор и директор на ИМБ. Бил е на работа в елитни европейски университети и институти, както и гост-професор в университети на Ню Брунсуик и Торонто, Канада. Под негово научно ръководство са защитени 33 докторски и над 60 магистърски дисертации. Дългогодишен преподавател в ХТМУ – София, където е бил титуляр на лекционните курсове по биохимия, молекулярна биология и генноинженерни технологии. Председател е на Отделението за биологични науки и главен редактор на „Списание на БАН“. Научните му интереси са в областта на молекулярната биология, биохимията и биоорганичната химия. 

Акад. Иван Илчев Димитров е  професор по история на балканските народи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Доктор на историческите науки. Автор на петнайсетина монографии, стотина статии, и многобройни научнопопулярни текстове и сценарии за документални филми. Бил е декан на Историческия факултет и два мандата ректор на СУ, председател на Съвета на ректорите от балканските страни и на Асоциацията 15+1 на университетите от Китай и Източна Европа. Бил е гост-професор за цели академични години в университетите в Колумбус, Охайо, САЩ, Университета на Мериленд, центъра „Удроу Уилсън“, Университета в Чиба, Япония, The International Hellenic university, Солун. Чел е лекции в тридесетина университета по света. Ръководител е на един от четирите Центрове за върхови постижения „Наследство БГ“, член е на международната комисия за преподаване на история към Съвета на Европа, доктор хонорис кауза и почетен професор на университети в Украйна, Азербайджан, Армения, Китай, Монголия. 

Акад. Илза Константинова Пъжева е професор, завеждаща секция „QSAR и молекулно моделиране“ към Института по биофизика и биомедицинско инженерство при Българската академия на науките, доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация „Александър фон Хумболт“ и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствен дизайн и изчислителна токсикология. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и към Центъра за обучение на БАН. Секретар е на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. 

Константинос Нихоритис е професор по славистика (духовен живот и култура на славянските народи) при Солунския университет – Македониас, Факултет по балканистика, славистика и ориенталистика, където чете лекции по български език и литература, кирилометодиевистика, Света гора и славяните, изследване на славянските извори, проблеми при преводите на български език и др. Защитил е дисертация за кандидат на филологическите науки (доктор) в Кирило-методиевския научен център при БАН (1987) и за доктор на философските науки във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2000). Удостоен е с медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за Българите в чужбина (2002), доктор хонорис кауза по решение на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2020) и др. През 2023 г. проф. Нихоритис е избран за чуждестранен член на БАН. Той е член на редакционните колегии на международните научни списания Konštantinove Listy, издание на Словашкия университет в Нитра; Fragmenta Hellenoslavica, издание на Солунския университет; Проглас, издание на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и др.

Акад. Красимир Тодоров Атанасов е завършил Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1997 г. защитава дисертация за доктор на техническите науки, през 2000 г. – за доктор на математическите науки. От 1998 г. е професор в секция „Биоинформатика и математическо моделиране“ на Института по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН, от 2021 г. е академик на БАН. От 2013 г. е Fellow of IFSA, а от 2018 г. – Senior of IEEE. Дефинира понятията „интуиционистки размити множества“, „обобщени мрежи“ и изследва основните им свойства и някои от приложенията им. Автор е на повече от 800 статии, над 300 доклада пред конференции и на 38 монографии. Член е на редакционните колегии на над 200 международни списания.

Чл.-кор. Младен Светославов Савов е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН. Неговите научни интереси са в областта на теорията на вероятностите и математическата статистика. Изучава свойствата на различни класове стохастични процеси  като изследванията му използват техники и идеи от други области на математиката като комплексния и функционалния анализ, интегрални уравнения, асимптотичен анализ и други. Автор е на 37 научни статии и 1 монография. Бил е научен ръководител на 1 докторант. Преподавател е във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води различни курсове от бакалавърско и магистърско обучение. Член е на редакционната колегия на „Списание на БАН“ от 2022 г.

Чл.-кор. Николай Габровски е неврохирург и началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“, а от февруари 2017 г. е медицински директор на болницата.

Участва в различни научни проекти, посветени основно на невроонкологията, гръбначната хирургия и на въвеждането в практиката на съвременни технологии като 3Д принтиране, минимално инвазивни хирургични техники и роботизация.

През 2011 г. е избран за Национален консултант по неврохирургия в Министерството на здравеопазването. От 2018 г. е председател на Българското дружество по неврохирургия.

През ноември 2021 г. бордът на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS) избира проф. Н. Габровски като първи ръководител на новосъздадената работна група за нововъзникващи технологии и иновации в неврохирургията (ETIN TASK FORCE).

През септември 2024 г. е избран за председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“ – неправителствена организация, която насърчава осведомеността и образованието относно заболяванията, свързани с мозъка, и подкрепя различни изследователски инициативи и застъпничество за политики, които подобряват мозъчното здраве.

От 2021 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.

Акад. Олег Кръстев Мушкаров е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН. Неговите научни интереси са в следните математически области: комплексен анализ, комплексна диференциална геометрия и туисторна теория. Той е един от създателите на българската математическа школа в областта на комплексната диференциална геометрия. Автор е на 70 научни статии, 4 монографии, 15 книги и над 60 научно-методически и научнопопулярни статии. Бил е научен ръководител на 3 докторанти и 9 дипломанти. Акад. Мушкаров е бил ръководител на българските отбори за Балкански и Международни олимпиади по математика  и директор на Ученическия институт по математика и информатика. Председател е на Научния съвет на Института по математика и информатика – БАН и директор на Международния център за математически науки – София.

Акад. Христо Миладинов Найденски е професор и доктор на ветеринарномедицинските науки по специалността „Микробиология“. Ръководител е на секция „Инфекциозна микробиология“, директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН (2012 – 2019). Научните му интереси са в областта на инфекциозната микробиология, зоонозните бактерии, факторите на вирулентност, взаимоотношенията бактерии–гостоприемник, инфекциозната имунология, молекулярна биология и екология на патогенните бактерии, нови антибактериални средства, антимикробна резистентност. Преподавател е в Нов български университет и води пет лекционни курса в различни области на микробиологията. Има активна проектна дейност в Европа и България (FP4, FP5, ACIP, Европейска космическа агенция, Национална научна фондация и др.). Автор и съавтор е на повече от 235 научни статии, публикувани в национални и международни периодични издания, цитирани над 2200 пъти (H-фактор 25).

Акад. Ячко Павлов Иванов е професор, доктор на науките, инженер и асоцииран член на Института по механика при БАН. Неговите научни интереси са в областта на реологията на композити, физикохимична механика, реология и екология, интелигентни материали и структури, полимерни процеси, технология и R & D политика, обучение на възрастни – непрекъснато обучение. Бил е гост-професор в университета „Мак Гил“ в Монреал, Канада и Ecole des mine, Дуе, Франция. Основател и дългогодишен ръководител е на Международна школа по реология и един от основателите на Европейското реологично дружество. Член е на Международния комитет по реология, Френското, Английското и Американското дружество по реология, на Европейската академия на науките и изкуствата и на Инженерната академия на Сърбия. Автор и съавтор е на 3 монографии, над 350 научни статии, 7 изобретения и 4 патента. Член е на редколегиите на 4 международни списания. Дългогодишен главен редактор на „Списание на БАН“, от 2022 г. е негов почетен главен редактор. Главен редактор е на „Engineering Sciences“ и „Series on Biomechanics“.