Редакционен съвет

Чл.-кор. Александър Григоров Костов получава магистърската си степен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторска степен от Българската академия на науките.  От 1984 г. работи в Института по балканистика при БАН, негов директор (2010 – 2018) – днес Институт по балканистика с Център по тракология. Професор и доктор на науките (1914).

От 2018 г. е председател на Научния съвет на Института и член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му интереси са в областта на новата и най-новата история на Балканите – стопанска и социална история, история на технологиите и история на науката, международни отношения. От 2015 г. е президент на Международната асоциация за изследване на Югоизточна Европа (AIESEE).  През 2019 г. е избран за член-кореспондент на Международната академия по история на науката – Париж.

Акад. Александър  Георгиев  Петров е магистър по атомна физика, доктор по електрическа поляризация на нематичните течни кристали, доктор на науките по молекулна физика и биофизика на лиотропните течни кристали. Професор в ИФТТ–БАН, ръководител на лаборатория „Биомолекулни слоеве“, ръководител на направление „Физика на меката материя“. Директор на ИФТТ–БАН;  академик на БАН (2003); председател на ОПМН–САЧК. Почетен член на ИФТТ–БАН, почетен председател на Съюза на физиците в България. 20 временни позиции в Европа, САЩ, Япония и Индия – гостуващ учен, гост-доцент и гост-професор. Проект ЕС-ИНЕРА-РЕГПОТ – координатор. Редактор на немско списание и член на редколегии на руско и на 3 български научни списания. Открил шест нови ефекта в физиката  на течните кристали. Откроява се откритието на биофлексоелектричеството. Над 200 рецензирани оригинални и обзорни статии. Монография на английски език Лиотропнoтo състояниe на веществото, Gordon & Breach Sci. Publs., L.-N.J. (1999), отличена с Академичната награда по физика за 2000 г. Монография на български Физика на живата материя, АИ „Марин Дринов“ (2015). Забелязани над 3200  цитирания.  

Чл.-кор. Асен Рачев Гудев, проф., д-р, е специалист по вътрешни болести и кардиолгия, ръководител на Клиника по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Ръководител на катедра „Спешна медицина“ (2006 – 2021). Изследователските му интереси са в сферата на нарушенията в липидната обмяна, превантивна кардиология, свободно-радикални процеси в медицината, съдово-адхезивни молекули, остър коронарен синдром, сърдечна недостатъчност.
Дисертационният му труд за научната и образователна степен „доктор“ е на тема „Антитела към окислително модифициран LDL при болни с ИБС“, 1997 г. Доктор на медицинските науки въз основа на защитена дисертация на тема „Атеросклерозата като възпалително заболяване. Възможности за повлияване“.
Председател на Дружеството на кардиолозите в България (2010 – 2012 и 2020 – 2022). Член на редколегията на Cardiology (Karger Publ Group).
Избран e за член-кореспондент на Българската академия на науките през 2018 г.

Чл.-кор. Атанас Марков Семов е професор по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, доктор по право на ЕС и доктор на юридическите науки. Носител на отличието „Катедра „Жан Моне“ на ЕС“ за научните си изследвания относно съдебната система на ЕС. От 2018 г. е съдия в Конституционния съд. Автор e на 15 научни монографии, 32 учебника или учебни помагала, над 60 студии и над 80 научни статии, съставител и редактор на над 30 научни сборника, организатор на 12 международни научни конференции. Научното му творчество и преподавателската му дейност имат основен принос за създаването на самостоятелно направление в юридическата наука – „Право на ЕС“. Има много активна обществена дейност в утвърждаване на приоритетната роля на образованието и науката, в подкрепа на БАН и в защита на патриотичното образование и опазването на книжовния български език.

Акад. Владимир Пантелеев Зарев е завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1976 г. работи в елитното списание за българска и преводна литература „Съвременник“, от 1988 г. е негов главен редактор, през 2022 г. е избран за академик на БАН. Владимир Зарев е писател, има издадени 22 книги. Дванадесет от тях са романи, между които: трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“  (по нея е заснет един от най-гледаните тв сериали „Дървото на живота“), „Разруха“, „Светове“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“. Негови произведения са преведени в Германия, САЩ, СССР и Русия, Австрия, Чехия, Турция, Унгария, Полша, Сърбия, Хърватия, Албания, Македония. Носител е на националните литературни награди: „Иван Вазов“, „Елин Пелин“, „Михалаки Георгиев“, „Стоян Михайловски“, „Паисий Хилендарски“ (най-голямата държавна награда за изкуство). През 2000 г. е награден с орден „Стара планина“, първа степен.

Акад. Георги Любенов Минчев е композитор, завършил Българската държавна консерватория. Учил в Москва, САЩ, Англия и Франция. До 2000 г. е заемал длъжността „Музикален директор и главен художествен ръководител на БНР“. Много години е бил секретар, заместник-председател и главен секретар на Съюза на българските композитори (https://georgiminchev.com/). Удостоен е с Европейската награда „Лоренцо Великолепният“ на Международната академия „Медичи“ във Флоренция и му е присъдено званието „Почeтен сенатор на Академията“. Носител е на наградата „Златното петолиние“ на Съюза на българските композитори, на Голямата награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио за цялостен принос и на „Златен век“ – най-високото отличие на Министерството на културата. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на София“.

Акад. Димитър Велков Димитров е професор и доктор на социологическите науки. През 2018 г. е избран за академик на БАН. Председател е на Отделението по хуманитарни и обществени науки на БАН. Работи в областта на теорията и методиката на емпиричните социологически изследвания, социология на труда, социология на конфликта, социология на властта и политиката. Автор е на 13 монографии и над сто научни публикации в авторитетни издания в страната и чужбина. Преподавал е в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, УНСС, ВУСИ, НБУ, ВСУ. Бил е гост-професор по социология на труда в Университета в Клермон Феран – Франция. Създател и главен координатор е на Националната академична мрежа и е председател на нейния Консултативен съвет. Член е на Международната социологическа асоциация и Международната социологическа асоциация на френскоговорящите социолози.

Чл.-кор. Евдокия Александрова Пашева е молекулярен биолог, доктор на биологическите науки. От 1980 г. работи в Института по органична химия, а от 1983 г. в Института по молекулярна биология при БАН, главен научен секретар на БАН (2012 – 2017), заместник-председател на БАН от 2021 г. Член е на Управителния съвет на European Science Foundation (ESF), на Scientific Board of the International Basic Sciences Program (IBSP) of UNESCO и на Нацоналния съвет към UNESCO. Била е поканен лектор в Института „Curie“, Париж, поканен професор в Университета в Нант, Франция и в Университета Joseph Fourier, Гренобъл. Носител е на отличителния знак „Заслуги към БАН“ и Почетен знак „Проф. Марин Дринов“ на лента. Ръководител е на редица международни и национални научни проекти. Нейните научни интереси и области на компетентност са молекулярна и клетъчна биология, репарация и репликация на ДНК, епигенетичен контрол, ремоделиране на хроматина, канцерогенеза, туморни маркери и антитуморни агенти, клетъчни сигнални пътища и механизми, ДНК/белтък взаимодействия.

Чл.-кор. Евелина Павлова Славчева e професор и доктор на химическите науки, член-кореспондент на Българската академия на науките от 2021 г. Изявен учен в областта на електрохимията и електрохимичното материалознание с пионерни разработки по водородни електрохимични технологии и системи. Научните ѝ интереси включват още електрокатализ, корозия и защита от корозия, както и приложения на електрохимията в областта на медицината и сензориката. Специализирала е във Великобритания и Германия. 
Директор е на Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“  от 2015 г., а от 2018 г. ръководи Център за компетентност „ХИТМОБИЛ“, обединяващ 10 научни организации. Председател е на Общото събрание на БАН от 2016 г.
 

Акад. Иван Стефанов Загорчев е доктор на геолого-минералогическите науки (1987), професор (1992), заместник-директор на Геологическия институт,  завеждащ секция „Геотектоника и регионална геология“ (2004 – 2010), председател на Научния съвет (от 2015 г.). Главен редактор на сп. Geologica Balcanica (1990 – 2008) и член на редколегиите на много български и чуждестранни научни списания и монографии. Автор е на повече от 350 научни труда и 60 научнопопулярни статии. Главните му научни приноси са в областта на регионалната геология на Балканския полуостров: стратиграфия, тектоника (включително неотектоника и сеизмотектоника), петрология и геохронология.

Акад. Иван Георгиев Иванов е молекулярен биолог, професор, доктор на биологическите науки. Завършва органична химия в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, работи в Института по органична химия при БАН, след което продължава научната си кариера в Института по молекулярна биология (ИМБ). Бил е дългогодишен ръководител на секция „Регулация на генната активност“, зам.-директор и директор на ИМБ. Бил е на работа в елитни европейски университети и институти, както и гост-професор в университети на Ню Брунсуик и Торонто, Канада. Под негово научно ръководство са защитени 33 докторски и над 60 магистърски дисертации. Дългогодишен преподавател в ХТМУ – София, където е бил титуляр на лекционните курсове по биохимия, молекулярна биология и генноинженерни технологии. Председател е на Отделението за биологични науки и главен редактор на „Списание на БАН“. Научните му интереси са в областта на молекулярната биология, биохимията и биоорганичната химия. 

Чл.-кор. Иван Илчев Димитров е  професор по история на балканските народи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Доктор на историческите науки. Автор на петнайсетина монографии, стотина статии, и многобройни научнопопулярни текстове и сценарии за документални филми. Бил е декан на Историческия факултет и два мандата ректор на СУ, председател на Съвета на ректорите от балканските страни и на Асоциацията 15+1 на университетите от Китай и Източна Европа. Бил е гост-професор за цели академични години в университетите в Колумбус, Охайо, САЩ, Университета на Мериленд, центъра „Удроу Уилсън“, Университета в Чиба, Япония, The International Hellenic university, Солун. Чел е лекции в тридесетина университета по света. Ръководител е на един от четирите Центрове за върхови постижения „Наследство БГ“, член е на международната комисия за преподаване на история към Съвета на Европа, доктор хонорис кауза и почетен професор на университети в Украйна, Азербайджан, Армения, Китай, Монголия. 

Константинос Нихоритис е професор по славистика (духовен живот и култура на славянските народи) при Солунския университет – Македониас, Факултет по балканистика, славистика и ориенталистика, където чете лекции по български език и литература, кирилометодиевистика, Света гора и славяните, изследване на славянските извори, проблеми при преводите на български език и др. Защитил е дисертация за кандидат на филологическите науки (доктор) в Кирило-методиевския научен център при БАН (1987) и за доктор на философските науки във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2000). Удостоен е с медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за Българите в чужбина (2002), доктор хонорис кауза по решение на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2020) и др. През 2023 г. проф. Нихоритис е избран за чуждестранен член на БАН. Той е член на редакционните колегии на международните научни списания Konštantinove Listy, издание на Словашкия университет в Нитра; Fragmenta Hellenoslavica, издание на Солунския университет; Проглас, издание на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и др.

Акад. Красимир Тодоров Атанасов е завършил Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1997 г. защитава дисертация за доктор на техническите науки, през 2000 г. – за доктор на математическите науки. От 1998 г. е професор в секция „Биоинформатика и математическо моделиране“ на Института по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН, от 2021 г. е академик на БАН. От 2013 г. е Fellow of IFSA, а от 2018 г. – Senior of IEEE. Дефинира понятията „интуиционистки размити множества“, „обобщени мрежи“ и изследва основните им свойства и някои от приложенията им. Автор е на повече от 800 статии, над 300 доклада пред конференции и на 38 монографии. Член е на редакционните колегии на над 200 международни списания.

Чл.-кор. Младен Светославов Савов е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН. Неговите научни интереси са в областта на теорията на вероятностите и математическата статистика. Изучава свойствата на различни класове стохастични процеси  като изследванията му използват техники и идеи от други области на математиката като комплексния и функционалния анализ, интегрални уравнения, асимптотичен анализ и други. Автор е на 37 научни статии и 1 монография. Бил е научен ръководител на 1 докторант. Преподавател е във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води различни курсове от бакалавърско и магистърско обучение. Член е на редакционната колегия на „Списание на БАН“ от 2022 г.

Акад. Олег Кръстев Мушкаров е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН. Неговите научни интереси са в следните математически области: комплексен анализ, комплексна диференциална геометрия и туисторна теория. Той е един от създателите на българската математическа школа в областта на комплексната диференциална геометрия. Автор е на 70 научни статии, 4 монографии, 15 книги и над 60 научно-методически и научнопопулярни статии. Бил е научен ръководител на 3 докторанти и 9 дипломанти. Акад. Мушкаров е бил ръководител на българските отбори за Балкански и Международни олимпиади по математика  и директор на Ученическия институт по математика и информатика. Председател е на Научния съвет на Института по математика и информатика – БАН и директор на Международния център за математически науки – София.

Чл.-кор. Христо Миладинов Найденски е професор и доктор на ветеринарномедицинските науки по специалността „Микробиология“. Ръководител е на секция „Инфекциозна микробиология“, директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН (2012 – 2019). Научните му интереси са в областта на инфекциозната микробиология, зоонозните бактерии, факторите на вирулентност, взаимоотношенията бактерии–гостоприемник, инфекциозната имунология, молекулярна биология и екология на патогенните бактерии, нови антибактериални средства, антимикробна резистентност. Преподавател е в Нов български университет и води пет лекционни курса в различни области на микробиологията. Има активна проектна дейност в Европа и България (FP4, FP5, ACIP, Европейска космическа агенция, Национална научна фондация и др.). Автор и съавтор е на повече от 235 научни статии, публикувани в национални и международни периодични издания, цитирани над 2200 пъти (H-фактор 25).

Акад. Ячко Павлов Иванов е професор, доктор на науките, инженер и асоцииран член на Института по механика при БАН. Неговите научни интереси са в областта на реологията на композити, физикохимична механика, реология и екология, интелигентни материали и структури, полимерни процеси, технология и R & D политика, обучение на възрастни – непрекъснато обучение. Бил е гост-професор в университета „Мак Гил“ в Монреал, Канада и Ecole des mine, Дуе, Франция. Основател и дългогодишен ръководител е на Международна школа по реология и един от основателите на Европейското реологично дружество. Член е на Международния комитет по реология, Френското, Английското и Американското дружество по реология, на Европейската академия на науките и изкуствата и на Инженерната академия на Сърбия. Автор и съавтор е на 3 монографии, над 350 научни статии, 7 изобретения и 4 патента. Член е на редколегиите на 4 международни списания. Дългогодишен главен редактор на „Списание на БАН“, от 2022 г. е негов почетен главен редактор. Главен редактор е на „Engineering Sciences“ и „Series on Biomechanics“.